Зала БОТАНИКА при Регионален Природонаучен Музей - Пловдив

   Отделът „Ботаника” при Регионален природонаучен музей в Пловдив съществува още от откриването на музея (1955 г.). Първоначално за основа при изграждането му, както и на целия музей, са послужили материалите от богатия енциклопедичен музей на бившия Френски колеж в Пловдив.
   Експозиция. Откритата през 1955 г. ботаническа експозиция, съгласно с тогавашните разбирания и изисквания, почти изцяло е била подчинена на изучавания в училищата и в учителските институти материал по ботаника: основни положения на мичуринското учение; морфология на корен, стъбло, лист и цвят; систематика на растенията; плевелни и паразитни растения; видове и сортове културни растения и др.
   От 1967 г. насам тази първа експозиция непрекъснато е освежавана и подобрявана. Събирани са материали в българската природа (най-вече от Южна България), подменяни са стари експонати, разработвани са нови теми, търсени са съвременни пространствени и художествени решения и т.к.н. През 1986 г. обновителният процес е окончателно завършен. В сегашната експозиция, която в същност е съвършено нова експозиция, са разработени следните теми: „Еволюция и филогения на растенията”, „Систематика на растенията”, „Медицински растения”; „Богатствата на Южнобългарската флора”; „Изследователи на родопската и тракийската флора”; „Резервати и вековни дървета”; „Наши ядливи и отровни гъби”.
   Експозицията започва с цветно табло-схема, отразяващо най-новите схващания за еволюцията и филогенията на растителния свят.
   Седем витрини са отделени на систематиката на растенията. Експонирани са хербарийни образци от български представители на Червените водорасли (Rhodophyta), Кафявите водорасли (Phaeophyta), Зелените водорасли (Chlorophyta), Харовите водорасли (Charophyta), Мъхообразните (Bryophyta), Плаунообразните (Lycopodiophyta), Хвощообразните (Equisetophyta), Папратообразните (Pteridophyta), Иглолистните (Pinopsida) и най големите семейства от покритосеменните (Magnoliophyta) във флората на България. Освен хербаризирани растения във витрината има и фотоси, които отразяват характерни морфологически особености на съответните систематични групи.
   Във витрината посветена на изследователите на родопската и тракийската флора, наред с портретите на най-заслужилите за нейното изучаване ботаници (E Frivaldszky, J. Velenovsky, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Д. Йорданов и др.), могат да се видят и хербаризирани растения на описани от тях нови за науката видове, намерени за пръв път в България: Centaurea affinis Friv., Saxifraga stribrnyi Vel., Scabiosa rhodopensis Stoj. et Stef., Jasionella bulgarica Stoj. et Stef., Saponaria stranjensis D.Jord. и др.
   Най-много място в експозицията е посветено на флористичното богатство и разнообразие на Южна България. С хербарийни материали (предимно) и цветни фотоси са представени 70 вида редки ендемични и реликтни растения, между които например: Родопска хаберлея (Haberlea rhodopensis), Родопско лале (Tulipa rodopea), Родопски крем (Lilium rhodopeum), Пловдивско клинавче (Astragalus physocalyx), Персийска морина (Morina persica), Текирска мишовка (Gypsophila tekirae), Родопско омайниче (Geum rhodopeum), Родопска пясъчарка (Arenaria rhodopea), Дървовидна хвойна (Juniperus excelsa), и много други. Представени са видове включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие, Бернската и Бонската конвенция, Червената книга на България и Директивата за хабитатите.
   С големи цветни фотоси са показани едни от най-забележителните вековни дървета (чинарът в село Белащица, дъбът в село Гранит, Чирпанско и други) и резервати (Червената стена, Джендема и др.) в Южна България.
   От големия брой медицински растения във флората на България в експозицията са подбрани някой от най-популярните билки: жълт кантарион, подбел, смрадлика, зърнастец, червено подъбиче, валериана, камшик, глог и други, показани с хербарийни образци.
   В четири витрини, разположени в средата на залата са експонирани макети на 37 вида от по-широко разпространените в България ядливи и отровни гъби, подредени на екологичен принцип.
   Експозицията по ботаника в Природонаучния музей – Пловдив е разгърната в самостоятелна зала с площ над 100 m2. Tя е първата по големина и богатство в България.
   Хербариум. Началото на научния хербарий в музея е поставено с една колекция от около 6 400 хербарийни листа, наследени от Френския колеж в Пловдив и съставена с материали, предимно от чужбина. Сега, хербариумът притежава над 18 000 листа, разпределени в три колекции: „Българска флора” – с около 10 000 листа, с растения, произхождащи главно от Южна България; „Чуждестранни флори” – около 4 000 листа и „Хербариум на В. Стрибърни”, също с около 4 000 листа. И трите колекции са научно обработени и достъпни за ползване от специалистите. С оглед за по-доброто съхранявана и използване последните две колекции преди време бяха предадени безвъзмездно на Института по ботаника при БАН. Научният хербарий на музея е най-големия в системата на Природонаучните музеи в България и четвърти в страната (след хербариумите на Института по ботаника при БАН, Биологическият факултет на СУ „Св.Кл.Охридски” и Аграрен университет – Пловдив).
   Културнопросветна дейност. Отделът развива активна културно-просветна дейност сред ученици, студенти, любители и граждани. Изнасят се специализирани лекции и беседи, дават се многобройни справки и консултации по различни ботанически и природозащитни въпроси, организират се изложби, участва се с материали в печатните и електронни медии и т.к.н.